НАДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ДАНЕ
НА̀ДАНЕср. Диал. Отгл. същ. от надам се; надяване, очакване, надеене, надеяне, назиране. Каба човек!.. Едно време дойде при нас в организацията. Дойде от на̀дане за келепир. В. Караманчев, ЧЗ, 6.