НАДАРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДАРЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на надарен; дарба, дарование, способност, талант. Алусиан беше втори — не само по рождение, но и по хубост и надареност. А. Дончев, СВС, 604. В спомените се разкрива, че Вапцаров проявява всестранна надареност. Той не само че пише и декламира стихове, но е и майстор на поставяне на пиеси. С, 1952, кн. 7, 190. Поезията на Ботев, плод на гениална поетическа надареност, е проникната изцяло от борчески революционни идеи. Лит. Х кл, 177. Моцарт се развивал в музикална среда.. И толкова бързо се развивала неговата музикална надареност, че още на 5 години той отлично свирел на клавесин и цигулка. Пеене IХ кл, 78.