НАДБЕЛЕЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБЕЛЀЖВАМ, -аш, несв.; надбелѐжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Бележа повече, отколкото трябва или отколкото бележи някой друг. Що е бележило овен у стадо, / дружина се хвалят, ке го надбележат; / Що е бележило мома у хорото, / дружина се хвалят, ке го надбележат. Нар. пес. надбележвам се, надбележа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.