НАДБО̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надборвам и от надборвам се. Тя [лирическата поезия] е възпявала дивната природа, силата и благодетелта на богове, герои, победите на лични юнаци, надборванията на силни борци по народните сборове и празници. Д. Войников, РС, 168.