НАДБЪРЗЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДБЪ̀РЗЯМ, -яш, несв.; надбъ̀рзя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам, надбързвам. Де да й Стоян да доди, / Кончето да си докара,.. / Конете ша надбързиме, / надбързим, надминуваме. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 132.

НАДБЪ̀РЗЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се, надбързвам се.