НАДВЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЀСВАМ, -аш, несв.; надвѐся, ‑иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Правя нещо да виси, поставям го да бъде издадено над нещо друго; нависвам2. — Когато го надвесихме над зиналия гроб, изневиделица се изправи доброволец .. и започна да държи .. реч. А. Каралийчев, С, 232. // Простирам, разполагам над нещо друго (своя част). Той вдигна очи и видя, че това беше цвят от сливата, която бе надвесила клони над улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 106. Тя надвеси своето бледо лице над неговото. Елин Пелин, Съч. III, 41. От северната страна на реката надвесва оголени скали Голям Соколовец. М. Гловня и др., Р, 137.

2. Непрех. Рядко. Надвисвам1; надвесвам се, нависвам¹, наддавам се. Във всички тези случаи горниците надвесват (се наддават) над страниците и предната лицева част на предмета. М. Тодоров и др., ТМСС, 47. надвесвам се, надвеся се страд. от надвесвам в 1 знач.

НАДВЀСВАМ СЕ несв.; надвѐся се св., непрех. 1. Навеждам се, увисвам над нещо или някого; надвесвам. Провирайки се между камъни и храсти, ние се надвесихме току над реката и погледнахме надолу. Н. Хайтов, ШГ, 248. Отвори очи. Над него се надвесваше чаталестата брада на отец Матея. Ст. Дичев, ЗС I, 182.

2. Стоя, вися издаден, прострян над нещо или някого; нависвам1, надвисвам¹, надвесвам. От едната ѝ страна [на пътеката] се издигаха отвесни скали, които на места се надвесваха над нея. А. Дончев, СВС, 178. По средата на реката се виждаше малък остров, обрасъл с буйна трева и стари върби, които се бяха надвесили над водата. К. Калчев, ДНГ, 97. // За облаци — спускам

се, простирам се ниско над земята; надвисвам, нависвам. Изнизваха се последните есенни дни. Бяха се надвесили сиви накиснати облаци. Ил. Волен, БХ, 68.