НАДВЕЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Остар. Прил. от надвечер; привечерен. Слънцето се беше навело над Калтинец. Надвечерните му лъчи бяха осветили Кикирешковата кория. Ц. Гинчев, ГК, 383. Надвечерната омая и поезия растеше. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 61.