НАДВЕЧЕРЯВА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЕЧЕРЯ̀ВА СЕ несв.; надвечерѝ се, мин. св. надвечерѝ се, св., безл. Остар. и диал. Настъпва вечер; свечерява се. Когато ся надвечерявало — тя била длъжна да върви по-скоро, да достигне до някое жилище и да пренощува там. С. Радулов, ГМП (превод), 57. Видиш, че са надвечерило, времето са поразхладило и станало за разходка. Ил. Блъсков, ПБ III, 13. След като са проспал, стреснат, събужда са и гледа, че са надвечерило — слънцето било на захождане. У, 1871, бр. 19, 300. Елено, / надвечери са, Елено, / свекър Елени думаше: / — "Юдвързвай люлкя шарена". Нар. пес., СбВСтТ, 235.