НАДВЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЗЀМАМ и НАДВЗЍМАМ, -аш, несв.; надвзѐма, -еш, мин. св. надвзѐх, прич мин. св. деят. надвзѐл, прич. мин. страд. надвзѐт, св., прех. Вземам повече, отколкото трябва, отколкото ми е нужно или ми се

полага. Касиерът ми представи сметка, от която ме разтресе: толкова бях надвзел, че нямаше никакви надежди да се оправя вече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 314. Лицето му е ведро и спокойно, лице на мъж, на когото взимането и даването в живота е в ред: наддал е, но в никакъв случай не е надвзел. Н. Хайтов, ШГ, 215. Тези откупвачи на султанските данъци [бегликчиите] са надвземали многократно определените от закона даждия. С, 1954, кн. 3, 121. надвземам се и надвзимам се, надвзема се страд. Нерядко се надвзимат пари и в други таксиметрови служби. ВН, 1961, бр. 2976, 2.

— Други (разг.) форми: надзѐмам и надзѝмам.