НАДВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЍКВАМ, -аш, несв.; надвѝкам, ‑аш, св., прех. Викам по-високо, по-силно от друг, надделявам някого или нещо във викане, с викане. С висок глас, като че ли се боеше да не го надвикат, Събо започна: — Ех, братя, промъкнах се аз тогава в манастира и никой не ме позна. Ст. Загорчинов, ДП, 37. — Господа! Любезни ми господа, послушайте за момент... Той надвика всички, разговорите стихнаха. Ст. Дичев, ЗС II, 126. В тъмното гласът на стринката надвикваше трясъка на колелата. Ем. Манов, ДСР, 456. надвиквам се, надвикам се страд. и взаим. Листата са нещо многобройно. Единодушният им шепот се слива в екот, не може да се надвика, нито да се възпре. Н. Хайтов, ШГ, 200. По средата на стаята .. бяха наредени двайсетина жени, мъже и деца. Те ядяха булгур, фасул .., препираха се .. и като че се мъчеха да се надвикат. Г. Караславов, СИ, 242. Жените седяха по багажа и възбудено говореха, като се надвикваха една друга. П. Здравков, НД, 24.

НАДВЍКВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, меря силите си с някого във викане. Ако земем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 2. Над главите ни пееха чучулигите, надвикваха се пъдпъдъците. К. Калчев, ПИЖ, 150. Всички бяха възбудени, надвикваха се и даваха препоръки откъде да минат, как да избягнат охраната на града. П. Здравков, НД, 35.