НАДВИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЍКВАНЕ мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от надвиквам и от надвиквам се. Тълпата също се раздвижи и между тия, които гледаха, и ония, които бяха гледани, се завърза надвикване на различни езици. Ст. Загорчинов, ЛСС, 85-86. Одърпаните .. момченца тичаха по улиците да продават вестници, като се конкурираха със своите надвиквания. М. Георгиев, Избр. разк., 206-207. Когато бащата не беше вкъщи, оставяше децата на природата им.. — на шумните им игри и боричкания,.., на оглушителните им крясъци и надвиквания. Д. Талев, ГЧ, 298.