НАДВЍСНАЛ

НАДВЍСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от надвисна като прил. 1. Който е издаден или виси над нещо друго; надвесен, нависнал. В дъното на дворчето, сякаш сраснала се със земята, стърчеше ниска къщурка. Влизаше се в нея направо от двора. Изпод надвисналата стряха поглеждаше разкривено прозорче. Д. Марчевски, ДВ, 10. Бродът бучеше самотен посред двата надвиснали бряга; вълните се премятаха сѐ по-пенливи и се губеха надолу в мрачкавината, отдавна вече покрила ниското крайречие. Ц. Церковски, Съч. III, 35. Безчислени мъртви пънове стърчеха грозно по безотрадния този склон, увенчан с надвиснали карпи и зъбери. Ив. Вазов, Съч. ХV, 127. Блясваше ярко на слънцето саблята му, или дългата му пика закачаше и разлюляваше надвисналите вейки на овошките. Й. Йовков, Разк. I, 108. // За вежди, мустаци, коси — който се спуска, виси надолу, обикн. над, върху нещо; нависнал. Инак той си беше мек, добър човек и под надвисналите му вежди .. добродушно и благо се усмихваха очите му. Й. Йовков, Ж 1945, 8. Стражарят изпи недопитата от Магдалина чаша сода, па ѝ каза, като си отри надвисналите мустаци: — Мерси. Ив. Вазов, Съч. ХII, 26.

2. За облачно небе, облак, мрак — който се спуска, простира се над земята, околността; нависнал. Под надвисналото тъмно небе хвърчаха диви гъски и остро и плачливо грачеха. Й. Йовков, АМГ, 172.

3. Прен. За беда, опасност, заплаха, нещастие и под. — който е в непосредствена близост до някого или нещо; нависнал. Убеден, че Алфред Коен го е харесал за зет и че очаква от него по-ясни и конкретни предложения, за да му вземе житото и да го отърве от надвисналата катастрофа, той се загърна по-плътно в палтото си. П. Спасов, ХлХ, 361.

Списък на думите по буква