НАДВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЛА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който има сила, власт над някого или нещо, който властвува, господствува над нещо. Противоп. подвластен. Азия тучно зеленее, там природата е надвластна над човека. В. Мутафчиева, БС, 34. В хармония и дивна, и надвластна / се сбориха и сляха звукове / метежен рой подир метежен рой. П. П. Славейков, ЕП 1907, 57. Час безумен настава за черни падения, / че потърсва забрава надвластна тъга. Д. Дебелянов, БСб, 1910, кн. 3, 51. Че някакъв бог умилен ще разкрие, / .. / защо е тъй горд и надвластен. Д. Дебелянов, БСб, 1910, кн. 3, 51.