НАДВЛАСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВЛА̀СТНИЦА ж. Поет. Нещо, което има власт над всичко, всички. Що значи тоя страх, що го обзима — / едвам сега, пред самата борба! — / когато горда и непобедима / там тласка го надвластница съдба? К. Христов, Мис. 1898, кн. 8, 623. Не роден ли ме глас отново там зове / и шепне на душа детинский блян чаровен, .. Или по бащин край надвластница тъга, / с несгодите в сърце измъчено сдружена, / и в тоя горди лик таинствено вплътена, / въстава — за да ме отново пак замай? П. П. Славейков, КП ч. III, 45-46.