НАДВОР —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ДВОР нареч. Диал. 1. Вън, навън, вънка; надворка. Противоп. вътре. При тия думи Дакито се намръщи, челото му стана на дипли. — Изскочи надвор! — изкряска той.. — Надвор! Надвор! — викаше съдията и показваше на съдещите се вратата. Ив. Вазов, Съч. VII, 48. Момичката излегла надвор, да видим шчо имат, шчо немат? Нар. прик., СбКШ, 100. — "Не съм готвила вечера, — / везден съм надвор седела, / мъжко съм дете държала". Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 100. Майко ле, мила майко ле! / Излези надвор, да видиш, / да видиш чудо големо. Нар. пес., СбБрМ, 11.

2. Свръх, извънредно много, над. Он се обогатил от мярата надвор. Н. Геров, РБЯ III, 142.

◊ Излизам / изляза <по> надвор. Диал. Ходя по нужда, повън. Никой не знаеше, че е в мазето. Едва към среднощ попадията, която имаше навик да излиза на два пъти през нощта по надвор — .., — чула, че някой страшно стене в мазето. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Имам едно магаренце — всъта слама изяде и пак надвор не излезе. Н. Геров, РБЯ III, 142.