НАДВРЪСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДВРЪ̀СТЯМ, -яш, несв.; надвръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надминавам по връст, възраст, изпреварвам някого в развитието си. Невръстното чедо е надвръстило душевно и братя, и баща, неговите погледи и въжделения са прехвръкнали далеч през синора на тогавашните обикновени интереси на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 187.