НАДВЪРВЯ̀ВАМ

НАДВЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надвървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. надвървя̀л, -а, -о, мн. надвървѐли, св., прех. Разг. Надминавам някого, надделявам над някого във вървене, в ходене. Обявихме си състезание по ходене — да видим кой кого ще надвърви. надвървявам се, надвървя се страд. и взаим.

НАДВЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Състезавам се, меря сили с някого във вървене, ходене. Върви по-бавно, няма да се надвървяваме.

Списък на думите по буква