НАДГОВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДГОВА̀РЯМ, -яш, несв.; надгово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Говоря повече, по-силно или по-убедително от другите, надминавам някого в говорене; надговорвам, наддумвам, надприказвам. Някои смятат, че човек върви с простотията си,.., вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Й. Радичков, В, 213. надговарям се, надговоря се страд.

НАДГОВА̀РЯМ СЕ несв., непрех. Меря силите си с някого в говорене, мъча се с думи,

с говорене да надделея над някого; надговорвам се, наддумвам се, надприказвам се.