НАДГОВОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДГОВО̀РВАМ, -аш, несв.; надгово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надговарям; наддумвам, надприказвам. надговорвам се, надговоря се страд.

НАДГОВО̀РВАМ СЕ несв., непрех. Надговарям се; наддумвам се, надприказвам се. Ориенталците разговаряха шумно, пееха и свиреха, надговорваха се и се караха. Г. Манов, КД, 138.