НАДГОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДГО̀НВАМ, -аш, несв.; надго̀ня, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Изпреварвам, надминавам някого или нещо при гонене; надбягвам. Двамата се запретнаха да ни дават уроци как да си изкарваме прехраната, как да хващаме мравката, как да надгоним летящото насекомо. Й. Радичков, НВ, 14-16. Лиляна се приучва да познава / посоката на немите звезди, / .. / да тича — ветровете да надгони, / да се катери, да се закали. Бл. Димитрова, Л, 130. надгонвам се, надгоня се страд.

НАДГО̀НВАМ СЕ несв., непрех. Меря силите си с някого в гонене, бягане; надбягвам се. В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония.. Той играеше на "криш-миш" с военните патрули в тиквешко,.., или се надгонваше с потерите в леринско и костурско. П. К. Яворов, Съч. II, 227. Вестникари се надгонваха и разгракваха накацалите по безлистните дървета чавки. П. Мирчев, Е, 14. ● Обр. Кондарев едва дочака да стане десет часа. Щом камбаните на трите църкви престанаха да се надгонват с медния си звън, той тръгна за Христинини. Ем. Станев, ИК I и II, 81.