НАДГРОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДГРО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който се поставя или се намира над гроб. Прекарвайки нощите в молитви и бдения, през деня те [постниците] служеха Богу и с ръце, като дялаха надгробни камъни и ги покриваха с надписи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 52. Из цялата наша страна има много надгробни тракийски могили. Ист. V кл, 31. Току пред поста се вижда малка могилка, обраснала с висока трева, измежду която стърчи бял камък, като надгробен паметник. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Ако отидете в Самоков и се спрете пред музея, ще видите от лявата страна на входа две надгробни плочи. П. Спасов, ГЛЗЗ, 104.

2. За слово, реч, песен и под. — който се произнася или изпълнява при погребение, смърт. Той бе изпратен и оплакан от целия град до гроба си, дето .. държа надгробна реч и един руски офицерин. Ив. Вазов, Съч. ХII, 164. Аврамов бе смъртноблед, в сухите му ръце потреперваха като при треска свитък листа, навярно надгробното слово. П. Вежинов, НБК, 402. Сърце ми веч трепти — ще хвръкне, / ще хвръкне, изгоро, — свести са! / Там, де земя гърми и тътне / от викове страшни и злобни / и предсмъртни песни надгробни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. Героите, дошли в победи, / умиращи възкръсват в миг! / Надгробен танц на херувими / прославя техните дела. Т. Траянов, Съч. III, 13.