НАДГРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДГРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надгрѐя, ‑ѐеш, мин. св. надгря̀х и (диал.) надгрѐях, прич. мин. св. деят. надгря̀л, -а, -о, мн. надгрѐли и (диал.) надгрѐял, прич. мин. страд. надгря̀т, -а,-о, мн. надгрѐти и (диал.) надгрѐян, св., прех. Грея, светя повече от друг, надминавам някого или нещо по греене, светене. Слънчице дума мами си: / — "Седял съм, мамо, гледал съм / Добринка добро момиче: / .. / Тя грее, мамо, аз грея, / не можах да я надгрея".. Нар. пес., СбВСт, 20. Пофали се малка мома, / .. / че си има девет ризи / девет ризи копринени, / а десета суо злато, / и надгрева ясно слънце. Нар. пес., СбВСтТ, 21. Мойта сестра Ангелина! / Слънцето е надгреяла. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 179. надгрявам се, надгрея се страд.

НАДГРЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Меря силите си с някого или нещо по греене, светене. От потоните пръскат лъчи две резбови слънца.. Тия слънца, които греят и се "надгряват" с истинското, са направени заради един облог. ЖД, 1965, кн. 12, 15. Край Дунав мома стоеше, / бело си лице миеше, / с ясно се слънце надгрева, / толко йе бела хубава. Нар. пес., СбНУ XLIII, 323. Не са биле три звездици, / ам са биле три сестрици, / па са трите наддумвале, / наддумвале, надгревале. Нар. пес., СбВСтТ, 36.