НАДДАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДДА̀ВКА ж. 1. Остар. Книж. Нещо дадено в повече от очакваното или необходимото; добавка. Аз ще си наплатя дълга с нещо наддавка. НБ, 1876, бр. 51-52, 203.

2. Спец. Съставна част от нещо, която се добавя, наставя, приставя към цялото. Млъкнаха. Голямо орлово перо мина на няколко пъти през наддавките на кавала, после Никола наведе глава и засвири. К. Петканов, СВ, 82. // Част, елемент от дреха, шапка и др., имащи вид на нещо допълнително прикрепено, пришито, обикн. за украса. Мъжете почнали да се бръснат, а на главата носели барета със странични наддавки, закопчавани или под брадата, или на върха на главата. Б. Божиков и др., ИО, 31.