НАДДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДДУ̀МВАМ, -аш, несв.; надду̀мам, ‑аш, св., прех. Говоря, приказвам повече, по-силно или по-убедително от друг, надминавам някого по говорене, приказване; надговарям, надговорвам, надприказвам. В това време Хаджи Генчо са радвал като дете, защото щастието му е помогнало да наддума дяда Либена. Л. Каравелов, Съч. II, 50. Знаеше ги той жените. Езиците им са като воденични кречетала. Никой, па даже и дяволът не може да ги наддума. К. Петканов, БД, 178. — Кажи една дума. Викни, че съм крив, застани срещу ми. Озъби се, че да ми е приятно да те наддумам и укоря. М. Яворски, ХСП, 80. Той се сърдеше, препираше се, разправяше уж, но уста Цончо го наддумваше и той свършеше с явна и висока попръжня. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. наддумвам се, наддумам се страд.

НАДДУ̀МВАМ СЕ несв., непрех. Мъча се с думи, с приказки да надвия някого, надпреварвам се с някого по говорене; надговарям се, надговорвам се, надприказвам се. Зачервени, задъхани, те [момчетата] се блъскаха като петли и се наддумваха. — Хайде, де! Като си голям юнак, защо ти увисна бърната — да не береш душа? — А ти трепериш като лист. К. Петканов, Х, 159. — И брашно имам — рекъл воденичарят, — и хляб колкото щеш. Ала питка от върхано с ръка жито не съм ял. Трябва да е много сладка... Хайде да се наддумваме! Ако те наддумам, ще ми дадеш питката. Ран Босилек, ВП, 118. — Ти си го рече и го вярвай — продължаваше Плужев да се наддумва с жена си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 63.