НАДДУМВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДДУ̀МВАНЕ, мн. -ия и (диал.) -та, ср. Отгл. същ. от наддумвам и от наддумвам се; надговаряне, надговорване, надприказване. Драмата произлиза от сблъскването им, от тяхното великолепно поетическо наддумване, където всеки поставя на карта своята истина, своята правда за живота. Т. Жечев, БВ, 438. Това прение, което напомня публичните наддумванета на старите атински мъдреци, застрастява и двата града. Ив. Вазов, Съч. Х, 155. Всичко това, за по-лесно, ще го назовем все с готовата дума спор. А то може да бъде: обикновен разговор, разправия,.., наддумване, несъгласие. Р, 1925, бр. 192, 2.