НАДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЀ нареч. Разг. Накъде. Наде отидоха? Н. Геров, РБЯ III, 156. Наде завива пътят? Н. Геров, РБЯ III, 156.
◊ Отде-наде. Разг. Откъде-накъде. — И отде-наде все Братан ще пращат тук и там! Ст. Даскалов, ЗС, 206. Погледнаха го смутено. Шегува ли се даскалът? Отде-наде да пишат българска дума. Цв. Минков, МЗ, 97.