НАДЕБЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЕБЕЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; надебелѐя, -ѐеш, мин. св. надебеля̀х, прич. мин. св. деят. надебеля̀л, -а, -о, мн. надебелѐли, св., непрех. 1. Ставам по-дебел от преди, увеличавам дебелината си; задебелявам1. Противоп. изтънявам1, отънявам1. Нощем локвите се покриваха с тънка ледена корица като прозрачен каймак, която се стопяваше през деня, ала на следната нощ надебеляваше още повече. П. Бобев, ГЕ, 72-73. Корените на дърветата, храстите и някои тревисти растения не загубват свойството си да надебеляват. Бтн VI кл, 32-33. Разсейвателните оптични лещи са по-тънки в средата, а към краищата надебеляват. Й. Венов и др., К, 98.
2. За човек, животно или за част от тялото — ставам по-дебел, по-пълен от преди; напълнявам, задебелявам1, затлъстявам, ошишкавявам, наливам се. Противоп. изтънявам1, отънявам1, отслабвам. Райко още повече беше надебелял, пуснал бе корем, па и по дрехите си личеше, че му е широко около врата. Ст. Загорчинов, ДП, 465. — Поотслабнал си — рече .. усмихнат,.. — А ти просто си надебелял. Д. Ангелов, ЖС, 200. Нима когато човек се изменя, непременно остарява? И аз съм надебеляла с три килограма, но нима съм остаряла? Д. Кисьов, Щ, 349. Кучетата .. тлъстееха. Козината им лъсна, ушите им щръкнаха, вратовете им надебеляха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 115.
3. За глас, звук — понижавам основния си тон, ставам по-дебел, по-нисък. Противоп. изтънявам1. Засука се Пейчо,.., заприлича на царевица, поразена от суша. Пожълтя. Хлътнаха навътре очите му. Само гласът му надебеля и пресипна. А. Каралийчев, В, 64.
◊ Надебелява / надебелее ми езикът. Разг. Имам усещане, че езикът ми е станал по-дебел и неподвижен, безчувствен, та не мога нормално да изговарям, да произнасям думите, обикн. поради препиване, жажда и др. психически или физиологически причини. Виктор почва да се съблича, езикът му е надебелял и се заплита от умора. Др. Асенов, ТКНП, 12. В ъгълчето на усмивката ѝ имаше нещо многозначително и заплашващо, от нея кръвта му замръзна и в устата му не остана никаква слюнка, а езикът му мигновено надебеля. Д. Фучеджиев, Р, 149. Слънцето пече жаровито и изсушава снагата ми. По едно време устните ми се запалват от жажда, езикът ми надебелява. К. Петканов, ДЧ, 468.
НАДЕБЕЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; надебеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-дебело от преди, увеличавам дебелината на нещо; задебелявам2. Противоп. изтънявам2, отънявам2. Той написваше една буква по няколко пъти, съединяваше я с друга, с трета, надебеляваше, изтъняваше и тъй листът се изпълваше. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 32. — Напиши сега трите хиляди тона! — Написах ги — каза Васко и надебели нулите. Кл. Цачев, В, 84. Лицето му беше красиво, но отпаднало, веждите бяха изкуствено надебелени. Ст. Загорчинов, ЛСС, 89.
2. Правя глас, звук да стане по-дебел, по-нисък. Противоп. изтънявам2. — Е — надебели глас Нестор Чашка, стори му се, че турчинът искаше да възрази нещо. Д. Талев, ПК, 300. надебелявам се, надебеля се страд. Гласната а се символизира след съгласна, като се надебели знакът на съгласната. Надебелява се онази част от знака, която се пише с посока надолу. Стен. VIII кл, 9. Всеки чертеж предварително се начертава с тънки линии, след което те се надебеляват. Маш. IХ кл, 33.