НАДЀЖДИЧКА

НАДЀЖДИЧКА ж. Умал. от надежда; надеждица. Положението [на болния] е много тежко, но у всички блещукала малката надеждичка, че като го пренесат в санаториума .. опасността ще мине. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 129. Не страхът, надеждата прави хората предатели, страхът от смъртта ни превръща в скотове, а надеждичката, че можем да оживеем, ни води по тъмните пътеки на предателството. Ст. Цанев, С, 25.

Списък на думите по буква