НАДЕЖДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЀЖДНО. Нареч. от надежден (в 1 знач.); сигурно. Този човек нямаше основания за безпокойство и неговият вид ме изненада. Както винаги досега, зад гърба му надеждно бдеше началникът на лабораторията. А. Наковски, БС, 161. Нито артилерията, нито авиацията могат да разрушат насипа, колкото и да го бият. Значи наблюдателното място е надеждно защитено от разрушаване. П. Славински, ПЩ, 357.

— Друга (остар.) форма: надѐжно.