НАДЀЖДНОСТ

НАДЀЖДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от надежден; сигурност. За надеждността на нашите помощници гарантирам аз.

2. Спец. Свойство на обектите (изделия, устройства, системи и под.) да запазват при определени условия способността си за безотказна работа. Новата автоматична линия е не само факт, но и значително събитие в нашето машиностроене. За високата ѝ надеждност и изключителните ѝ технико-икономически показатели нейните творци получават първа награда. М. Денчев, МИ, 110. Биологичните системи притежават висока надеждност, икономично използване на пространството и енергията. Ц. Цанев и др., ЧП, 106.

Теория на надеждността. Спец. Научна дисциплина, която изследва методите за осигуряване на безотказна работа на обектите (изделия, устройства, системи и под.) в процеса на експлоатацията им.

— Друга (остар.) форма: надѐжност.

Списък на думите по буква