НАДЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Надежден. Затова и говорих тука на нашите кметове, но ничто решително, нито надежно от них няма за сега. АНГ I, 650. Тоя елемент не сякога е надежен, за да са определат старовременните народи. Хр. Ботев, СПДП (превод), 108. Към идеала поглед възведи — / .. / и знай, че той едничък е надежен / компас в ревът на бурите световни. П. П. Славейков, ЕП I, 81. И слово свободно, и надежна реч / до никой слух робски не стигаше веч. Ив. Вазов, Съч. I, 184.