НАДЕЛЯ̀ВАМ

НАДЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наделя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Правя някой да има, снабдявам, надарявам някого или нещо с някакви качества, свойства, способности и др. Опитност, нагребена из книги,.., пак все си е като едно учение, а опитност, набрата в света и с работа, наделява чловека с истинска мъдрост. Й. Груев, СП (превод), 252. То [отечеството] е честито и пречестито, когато има хора добре възпитани, харно изучени и наделени с благороден характер. Лет., 1874, 100. С тие елементи [желязо, калий и натрий] природата е наделила доволно щедро множество от овощните растения. Знан., 1875, бр. 16, 248.

2. Отреждам, присъждам някому нещо. Сам аз мога да пресметна колко голямо добро добивам, като зимам тебе врядна и най-почтена девойка. Аз видя, че сам Бог ми тя е наделил, за това нека му бъде слава и хвала! Й. Груев, КН 4, 37. Каквато работа и да е наделено чловеку да работи, той все може да изкарва от нея облага и за себе си, и за обществото. Й. Груев, Лет., 1873, 192. наделявам се, наделя се страд. Ако ли са намери пак, че е невозможно да са надели земята с абсолутна неподвижност, то тогаз са представлява следующият сложен въпрос: колко движения има земята? Д. Витанов, НС (превод), 11.

Списък на думите по буква