НА̀ДЕН

НА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от надя като прил. Който е станал по-дълъг, по-голям чрез добавяне, прибавяне на ново парче, нова част; снаден. Надено рало криво оре. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 282. Надена рокля.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

Списък на думите по буква