НАДЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ДЕНИЦА ж. 1. Само ед. Суров, варен или пушен колбас в естествени тънки черва, оформен на последователни, свързани помежду си неголеми дялове. Пред месарницата, нанизани на две върлини, съхнат тъмночервени наденици. А. Каралийчев, С, 182. От комар саздърма и от муха наденица не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 26. Домашна наденица. Свинска варена наденица. Ловджийска наденица. // Само мн. Различни видове от такъв колбас. Правят всякакви наденици.

2. Отделно парче, отделен къс от такъв колбас. На масата имаше и фасул-чорба,.., и наденици, и суджуци. П. Вежинов, ДМ, 51.