НАДЖИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЖИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надживѐя, -ѐеш, мин. св. надживя̀х, прич. мин. св. деят. надживя̀л, -а, -о, мн. надживѐли, св., прех. 1. Живея, съществувам повече, по-дълго време от друг или от нещо друго; преживявам. Сестрата на Левски .. надживява братята си и умира на преклонна възраст. Ив. Унджиев, ВЛ, 36. Това, че предателят .. не надживял нито с един ден убития войвода .., не утешило покрусеното население. Н. Хайтов, Х, 52. Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние,.., което да засегне повече хора, да надживее много поколения. Й. Йовков, ПК, 10. Източната Римска империя, известна още под името Византия, надживяла Западната със 100 години. Ист. VI кл, 26.

2. Прен. Преодолявам, надмогвам нещо (обикн. някакво чувство, мисъл и под.) чрез силата на волята, духа, морала си. — Вместо да се измъчвате от мисълта, че вършите предателство по отношение на класата си, помъчете се да надживеете този опасен предразсъдък. В. Нешков, Н, 362. Буков се усмихна пресилено .. и излезе на палубата с чувство на човек, превъзхождащ, надживял суетливата борба на двата лагера. Д. Добревски, БКН, 181. Двете момчета седяха глава до глава и като възрастни, надживели колебания и страх, обмисляха подробно целия план. В. Ченков, СНД, 92. Нима не е гордост да надживееш себе си и да простиш .. даже за изневяра? ВН, 1959, бр. 2526, 2. надживявам се, надживея се страд. Малко от ръждата [на лошите взаимоотношения] все пак е останала, но и тя ще се надживее. Младежта има вече друго съзнание. Г. Белев, КР, 50. Вълнението, което пораждат стихотворенията, и психологическото състояние на лирическия герой ни дават възможност да почувствуваме как в суровата освободителна борба се надживяват драматичните конфликти и се каляват характерите. Лит. ХI кл, 75.