НАДЖЪ̀НВАМ

НАДЖЪ̀НВАМ, -аш, несв.; наджъ̀на, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наджъ̀нат, св., прех. Жъна по-бързо, повече от някой друг, надминавам, надпреварвам някого по жънене; надженвам. Ще наджънат ли девойките младия, луд тракторист? Ив. Бурин, ПТ, 37. наджънвам се, наджъна се страд.

НАДЖЪ̀НВАМ СЕ несв., непрех. Съревновавам се, състезавам се, меря силите си с някого по жънене; надженвам се. Вчера следобед, когато се наджънваха, той се поряза и сега не можеше да жъне. Кр. Кръстев, К, 138. — "Айде Марко, да се наджънваме." / Я нажънах триста и три снопа. Нар. пес., СбВСтТ, 222.

Списък на думите по буква