НАДЗВЕЗДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗВЀЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Поет. Който се намира над звездите. Славейков се стреми да противопостави творческата личност на "обикновените" хора, да я издигне в някаква надзвездна вис, дето тя бленува по някакъв неопределен идеал. Ив. Богданов, СП, 114-115. Замлъкна тъмний глас в незнайни далнини, / и само екот глух в надзвездни висини, / като въздишка, се болезнено пронесе... П. П. Славейков, КП ч. III, 49. Стройни звукове от флейта ми приказват / чудни думи за надзвездни висоти. Ив. Карановски, МП, 8.