НАДЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗЀМАМ и НАДЗЍМАМ, -аш, несв.; надзѐма, -еш, мин. св. надзѐх, прич. мин. страд. надзѐт, св., прех. Разг. Надвземам. — За коя сумица? — не долови отведнъж Раденко. — Ами че тая, гдето съм надзел, без да искам. Б. Обретенов, С, 74. Сервитьорите поднасят маломерни напитки, надземат при плащането. ВН, 1955, бр. 244, 2. надземам се и надзимам се, надзема се страд.