НАДЗЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се намира над или върху земната повърхност. Противоп. подземен. При естествени условия хумусът се образува за сметка на подземните и надземните части на растенията. П. Боянов, П, 134. Надземните гаражи обикновено се разполагат на по-отдалечени места от центъра на града. Т. Горанов и др., ПА, 174. Надземни природни богатства. Надземно стъбло. Надземни превозни средства. Надземни технически съоръжения. Надземни електроцентрали. Надземно строителство. // Който се намира високо над земята. Ти [космонавтът] мисълта ни прикова / в надземното пространство / и вдигна / всички погледи нагоре. Д. Габе, С, 73. Бурни, тягостни нощѝ: / пъплят облаци дъждливи / по надземни висоти. П. К. Яворов, Мис., 259. Ангел невидим в надземния шир / плува и носи услада и мир. Ив. Вазов, Съч. II, 17.

2. Прен. Книж. Който е необикновен, изключителен; неземен, прекрасен, възвишен. Надземната саможертва на Патриарх Евтимий славослови Цамблак, без да съзнае, че самият той е образ на действена твърдост. В. Мутафчиева, ИКМ, 150. Надземни звуци от Вагнерова музика я [поемата] подемаха и разнасяха в безкрая на времето и пространството. Д. Димов, Т, 357. Надземно изглеждаше и лицето ѝ със своята вглъбеност. В. Мутафчиева, СД, 36. Който страдае, макар и с надземни добродетели да е надарен, мъчно запазва весело разположение. Ч, 1871, кн. 13, 402.