НАДЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗЍРАМ¹, -аш, несв.; надзра̀, -ѐш, мин. св. надзря̀х, прич. мин. св. деят. надзря̀л, -а, -о, мн. надзрѐли, св., непрех. Остар. и диал. Надзъртам, надзървам. Палиси час по час наднича и надзира в пещта. Й. Груев, СП (превод), 72. Баба умира, умира и пак над гърне надзира. Н. Геров, РБЯ III, 145. " — Море Стояне, Стояне, / я впрегни черни биволе, / .. / па ме у кола укачи." / .. / Стоян си надзрел у кола — / Калина била умрела. Нар. пес., СбВСтТ, 208. Зад тъмния заплетен / заслон от дървеса, надзре от висини / самотний месечко и белите стени / на къщицата в миг усмихнато огрея. П. П. Славейков, КП ч. III, 53.

НАДЗЍРАМ², -аш, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Надзиравам; надзирвам. Сам Хаджи Смион .. надзираше вървежа и правеше строги забележки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 43. Тя [жената] тряба да надзира възпитанието на децата. Лет., 1871, 190. надзирам се страд.