НАДЗОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЗО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до надзор, който осъществява надзор; надзирателски, надзирателен. Жена му .. влизаше и излизаше .. и фърляше надзорни погледи върху уреда в салона и извън него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35-36. Заплатата .. се определя от надзорния съвет на агенцията [АП]. ДТ, 1998, бр. 37, 6. Това е напълно незаконосъобразно събрание на надзорния съвет, защото въобще [председателят] не бил уведомен. 24 часа, 1998, бр. 138, 11. Предвижда се БНБ да бъде надзорен орган, който да осъществява надзор над банките.