НАДЗЪ̀РВАМ

НАДЗЪ̀РВАМ, -аш, несв.; надзъ̀рна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Надзъртам веднъж или изведнъж, за кратко време; надниквам. Само като надзърнеше човек оттам в дълбоката пропаст, космите на главата му щръкваха. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 173. Аз стигнах край селото и надзърнах иззад последните храсталаци: от другари ни помен. П. К. Яворов, ХК, 150. Бяха се приближили безшумно, да надзърнат поне малко и те през отворената врата. Д. Талев, СК, 58. Ходих и у леля Башева, и у съседите надзърнах. В. Бончева, АП, 80. ●Обр. Приятно ми е да те виждам, ценя твоя ум и упоритост, но не съм полюбопитствувала да надзърна в твоята душа. Д. Кисьов, Щ, 516. Тя взе в ръка писмата,.., но не бързаше да ги разтвори. Питаше се има ли право да надзърне в мисли и чувства, предназначени за друг. А. Наковски, МПП, 123. надзърва се, надзърне се безл. На резето висеше винаги катинарче и само през пенджерчето можеше да се надзърне. Ст. Даскалов, ЕС, 198.

Списък на думите по буква