НАДИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; надивя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Дивя се на някого или на нещо много, във висока степен или до насита; начудвам се. Не можеха да се начудят и надивят на мъжкия строг и див вид, който беше придобила физиономията на Вълкана. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. Който иска да се надиви на изгледи от Монблан, той трябва да си даде малко зор — да се качи на неговия връх. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 45.