НАДИГРА̀Н

НАДИГРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надиграя като прил. 1. Победен, надвит. Спортистите трябва да уважават надиграния противник.

2. Разг. Изигран, измамен, излъган. Едно малко премеждие тоя ден бе преодоляно щастливо. Стисках куфарчето в ръката си, изпитала за първи път удовлетворението от надиграния враг. Ц. Драгойчева, ПД, 181. Тя ще дои овцете, ще копае нивата, ще мете кошарата и ще ми ражда овчарчета. Тия думи съвсем вбесиха надиграните ромейски благородници. О. Василев, ЗЗ, 47.

Списък на думите по буква