НАДИМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДИМЀН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от надимя като прил. Който е черен, тъмен, замърсен от дим; опушен, окаден. Едва когато се приравниха, двамата пътници вдигнаха очи към него, съзряха го и отведнъж се спряха.. Дрехите им бяха износени и надимени. Ст. Загорчинов, ДП, 193. Затъмнението се вижда най-добре през надимено стъкло. Това слънчево затъмнение ще бъде пръстеновидно. ПН, 1933, кн. 10, 147. Сичките родове месо — но само твърде добре и доволно меко варени или изпечени (но не солени, сушени и надимени), — само тогава биват безвредни, когато са нарязани на малки парченца и когато са добре издъвкани. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.