НАДИМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДИМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надимя̀, ‑ѝш, мин. св -ѝх, св., прех. Разг. Изпълвам или покривам с дим; одимявам, окадявам, накадявам. Най-напред той зема широк нож и надимява го на свещта, а после зема гребена си и намазва го с помада или с проста свинска мас. .. гребенът ги пренася [саждите] в косата и на мустаките, които после тая операция стават изпърво черни и блестящи, а второ корави и послушни. Л. Каравелов, Съч. VIII, 3. Помоли ги да не пушат, защото ще надимят стаята. надимявам се, надимя се страд.