НАДИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЍРАМ, -аш, несв.; надера̀, -ѐш, мин. св. надра̀х, св., прех. 1. Дера докрай нещо (плат, дреха и под.) на много части; накъсвам. Христо вика — куршум го не хваща. От пусията си седмина повали. Като го свиха отвред — свършиха му се пачаврите за кавала, той си съблече ризата и я надра. П. Тодоров, Събр. пр. II, 69. Уроци ни чете, със ярост във очите, / изхвърля ни навън червилото, луните, / а кърпичката, що намери оня ден / в "Цветя на мъдростта", надра я разярен, / че смесвали сме ний, с престъпност непозната, / свещените неща с неща на сатаната. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 160.

2. Разг. Дера, одирам докрай много неща или всичко. Надери всички избити зайци.

3. Дера, издрасквам много неща или нещо в голяма степен. Надрах краката си из храстите. △ Котето е лудо и надра децата.

4. Прен. Разг. Нахоквам; накастрям, надялвам. — Чу ли, Заре? Здраво са надрали командира — каза Синигера. — Чух. За нашите щуротии той го отнесе. Кр. Кръстев, К, 52. надирам се, надера се страд., възвр. и взаим. Брахме шипки и се надрах по ръцете. △ Внимателно играйте с пръчките да не се надерете.

НАДЍРАМ СЕ несв.; надера̀ се св., непрех. 1. За плат, дреха и под. — дера се, скъсвам се на много места или на много късове, парчета; накъсвам се. Като минавах през храстите дрехата ми се надра.

2. Надрасквам се, издрасквам се. За по-малко от година теракотата се беше надрала.