НАДИРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЍРЕ и (съкр.) надѝр нареч. Остар. и диал. 1. Назад, отзад. Нашият народ в материалния и духовния свой живот е останал много надире от другите народи. Съв., СбПер п II, 75. Едвам що бяха изминали 20 стъпки — Орел се обърна да види дали не е забравено нещо надире — в тази минута един трясък прогърмя въздуха. Лет., 1876, 139-140. Секи си вода пиеше, / само ми бела робинка / надире си останала, / мъжка ѝ рожба дотегна. Нар. пес., СбВСтТ, 769. А що беше Димо Черногорче, / той си юзе гиздава Мария, / .. / па са върна с тая силна сватба, / .. / Марко йоста малко по-надире. Нар. пес., СбНУ ХIV, 89.

2. Назад, обратно. И .. съсипал [Кутузов] войските му [на Наполеон] така, чтото от 700 000 душ 20 000 душ ся врънали надире. ВИ, 188. Ако са продаде един диамант за 20 000 гроша, като че е 5 крата и после са види, че не е освен 4 1/2 крата, купувачът има право, ако иска, да върне надире диаманта. ДЗОИ III (превод), 57. Недко на майка продума: / "Върни са, мамо, надире / и лелка знайе да байе, / и тя ще ми прибайе." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 62.

3. След някого, по-долу от някого; назад. Ловецът не останал надире от другите, а и той ся погрижил как да си направи по-лесен труда за ловение на дивеч. Лет., 1873, 178.

4. По-късно, по-нататък; назад. От океана част, която е вдадена навътре между сушите, нарича ся море; морета между сушите има доста, като Средиземното; за тях по-надире ще видим. Ив. Момчилов, МПЗ, 5.

5. Накрая. Елмазеното ми пръстенче и то отиде в ръцете на младия грък, който ме

хранеше, най-сетне продадох и часовника, печалата от който отиде също така, тъй щото най-надире останах без пара. Св. Миларов, СЦТ, 19. Най-надир дойде [светецът], най на чело седна. СбВСт, 42.