НАДИШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЍШВАМ СЕ, -аш се, несв.; надѝшам се, -аш се, св., непрех. Дишам, вдишвам много, до насита въздух или някаква миризма, аромат. Ония ти ливади, ония ниви, оная прясна зеленина на гората, да не можеш да се надишаш. Ал. Константинов, БГ, 88. Представете си! Три въдици, и то от средните! Забравих и болестта, и раците,.., надишах се с чистия балкански въздух и хукнах нагоре по стръмната пътека. СбХ, 138. И на липов цвят се надиша, и на гостолюбие се наслади. Е, 1981, бр. 1085, 3. Бях се надишал с отровно-смрадлив пушек. Л. Дилов, Т, 104.