НАДЛЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; надлъ̀жа, ‑еш, мин. св. надлъ̀гах, св., прех. 1. Надминавам някого в лъжа̀, лъ̀жа някого повече, отколкото той мене. — От чужденец чакай правото, колкото от яд здравето! .. — Да опитаме все пак! — .. — От туй поне зарар няма. — Уж няма, но грък и циганина надлъгва! А. Христофоров, А, 115.

2. Надхитрявам, измамвам някого; излъгвам, надигравам. — Хайде върви!... И се пази... не се пазиш никак, не мислиш за себе си... — Мамо, турците са кьоравци — ще ги надлъжа аз!.. Ст. Дичев, ЗС II, 297. Сега Наско биваше доволен, ако успее да отбележи три-четири коша на игра. Какви ли не способи опитваше, за да надлъже великана. А. Мандаджиев, ОШ, 62. Всяка страна гледаше да надлъже другата и да добие по-износна цена. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 77. надлъгвам се, надлъжа се страд.

НАДЛЪ̀ГВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого по лъжене. Не беше все едно да се надлъгваш с Торосян и да смазваш с насилие стачката на хиляди работници. Д. Димов, Т, 316. Случило се, че в една гостоприемница се събрали двайсетина хитрувачи. Те насядали в кръчмата на гостоприемницата и почнали да се надлъгват и надхитруват. Ран Босилек, ВП, 120. Я да се разберем с тебе ще правим ли една яка политика, или само ще се надлъгваме! Й. Вълчев, СКН, 434. Баща ми дойде — черен и опушен — / донесе целия фабричен смрад, / .. / И с куп надежди в пълна безнадежност / надлъгвахме се ний — баща и син. К. Зидаров, СП, 10.